Прогноза за втората половина на месец април

При дървесните видове през този период се очаква да започне цъфтеж при дъб, бук, орех, черница, конски кестен. Букът е чувствителен към замърсеният градски въздух и на практика няма значение за хората от градовете защото се среща само в природата. По-големи количества прашец от бук се наблюдават във въздуха на планинските райони. Дъбът е често срещан вид в България, както в природата, така и като паркова и градска растителност. Образува доста прашец, който се разпространява по въздуха и може да доведе до алергични прояви при пациентите. Дъбовете са различни видове и имат продължителен период на цъфтеж. При тревистите растения ако много се повишат температурите, би могло в края на месеца да цъфне рапицата. Нейният прашец може да създаде проблеми на чувствителни хора в районите където се отглежда в големи масиви. Извън тези райони и в населените места има подобни растения, които се срещат като плевели. Те отделят минимални количества полен и не представляват фактор за предизвикване на алергични реакции. В години с топли и влажни март и април в края на април започва цъфтеж при някои най-ранни видове житни треви. През тази хладна година не очакваме това да се случи, освен евентуално в някои изолирани южни райони на страната.

quercus_robur dab_zarno
Дъб по време на цъфтеж Поленово зърно от дъб

За първата половина на месец април най-характерен е цъфтежа на дървесните видове. Цъфналият в началото на месеца бряст вече прецъфтя, както и леската и елшата. Към края на цъфтежа си са и различните видове ясени и тополи. В активен период са видовете клен, както и плодните дръвчета -джанки, череши, вишни и др. Последните не представляват риск за хората, чувствителни към полен. Плодните дръвчета се опрашват от насекоми и техния прашец се образува в малки количества, той е лепкав и с големи размери. На практика само след силни ветрове във въздуха може попаднат незначителен брой поленови зърна на овощни дървета . При тревистите растения най-забележителен е започналия цъфтеж при глухарчето. Колкото и много да са цъфналите глухарчета на една полянка, във въздуха няма високи концентрации на прашец. Поленът на глухарчето може да провокира алергична реакция при много чувствителни хора, които са били в тесен контакт с много растения. Хубавото при глухарчето е, че много бързо прецъфтява.

Най-важното за първата половина на април е започналият цъфтеж на най-силно алергизиращите дървесни видове – бреза и габър. Техният прашец има силно алергизиращи свойства, образува се в големи количества и цъфтежа продължава дълго време. Брезата се среща често както в природата, така и в градската среда. За това април е месецът с най-много проблеми за хората с алергия към дървета и по-конкретно бреза. За тези пациенти облекчение ще има в дъждовните дни когато прашецът е отмит и въздуха – чист. Габърът има по-кратък период на цъфтеж спрямо брезата и се среща по-рядко като част от градската растителност. Той допълва общият фон от брезов полен. 

Kwiatostan_grabu_pospolitego_Carpinus_betulus_ljpg
Carpinus_fruit
Цъфнала клонка от габър Есенна клонка от габър

Анализ на поленовия цъфтеж през периода 15-31 март 2011 г.

Характерен за втората половина на месец март е цъфтежът на леска, елша и някои кипарисови. Наблюденията на въздушни проби от гр. София показаха най-високи концентрации на прашец от леска и елша в периода 13-16 март. В последните дни на месеца нивата имат тенденция към понижение поради прецъфтяването им. Количествата прашец от тис и кипарисови бяха големи, но този полен има слаби алергизиращи свойства. В района на София започна цъфтежът при някои видове ясен, бряст и различни видове тополи.

Прогноза за първата половина на месец април

Очакванията са да започне истинската пролет. За пациентите с дървесна поленова алергия в нашата страна април е може би най-трудният месец. От една страна след зимата в хубавите дни всеки иска да бъде на открито. Но от друга страна – това е месецът, в който с пълна сила цъфтят най-алергизиращите дървета: бреза и габър. През тази година март беше по-хладен и това малко забави цъфтежа при дърветата. Това предполага и малко по-късен старт в цъфтежа и през април. Според специалистите от НИМХ-БАН първите 15 дни на април ще са топли, а валежите малко. Въпреки това очакванията са за по-високи концентрации на прашец от бреза и габър около и след 15 април. В периода до 15 април ще продължат да цъфтят ясен, бряст, топола, различни видове клен и върби – ива, плачеща и др., както и някои цветя – нарцис, лале, зюмбюл, глухарче. Това са видове с не особено силни алергизиращи свойства и затова през първата половина на април полинозните пациенти може да са по-спокойни и по-смели в разходките си навън.

pic1 pic2


Важно е да се знае, че прашецът на цитираните цветя е голям, тежък и лепкав. По тази причина той не се разпространява във въздуха и не представлява опасност за чувствителните хора. Симптомите на алергия към тези цветя може да се провокират само при пряк контакт с прашеца – работа с цветята или помирисване.

 Глухарчето е един от първите предвестници на пролетта. Полянките отрупани с цъфнали глухарчета са много примамливи и за щастие не толкова алергизиращи. Прашецът на глухарчето благодарение на своите израстъчета се прикрепва към насекоми-опрашители, но малки количества се откриват във въздушни проби. Той също би създал проблем само при пряк контакт и само при свръхчувствителни към него хора.

pic3 pic4

За нашата страна през ранната пролет с най-голямо значение за полинозните пациенти е цъфтежа на дърветата, които се опрашват чрез вятъра. През този период се образуват огромни количества лек и лесен за пренасяне полен. В южните райони на страната цъфтежът започва малко по-рано отколкото в северните и планинските. През първата половина на март е обичайно да цъфтят елшата, леската, тиса, ивата и трепетликата. Тази година наблюденията на проби от въздуха на гр. София показват наличие на единични поленови зърна. Това е така защото ниските температури в този период водят до по-бавно узряване на прашеца, а падналите валежи от дъжд и сняг възпрепятстват неговото разпространение.
Ето как изглеждат цветовете на по-важните растения, свързани с алергичните проблеми:

  1. Леска – широко разпространен храст, цъфтежът започва рано – през февруари /в някои райони дори и през януари/.

    leska

  2. Елша - широколистно дърво, често срещано в низините и долния планински пояс, предимно покрай реки.

    elsha

  3. Тис / отровачка/ – широко разпространен вид в паркове и градските зелени площи.

    tis1
    tis2

  4. Ива – често срещан храст в ниските планински части, използва се и с декоративни цели в населените места. Има лепкав прашец, който не се разпространява на големи разстояния.

    iva

  5. Трепетлика – често срещано дърво. Много красиво и поради това използвано за градска растителност често в групи от по няколко дървета. Образува голямо количество прашец със слаби алергизиращи свойства.

    trepetlika

Прогноза за втората половина месец март

Според прогнозата за месец март 2011 г. на НИМХ-БАН през този период ще е все още хладно и с превалявания. Очакват се краткотрайни повишения на температурите. Това предполага, че във въздуха концентрациите на полен ще са по-ниски от тези, които биха предизвикали алергични реакции. Наличието на 2-3 по-топли дни не е достатъчно да се образува и разпространи такова количество прашец, което да доведе до проблеми при пациентите. Естествено алергичните реакции при хората зависят не само от наличието на съответното количество полен във въздуха, но и от индивидуалната чувствителност на пациента. През периода ще продължи цъфтежа при изброените видове и се очаква да започне цъфтеж при ясен, някои кипарисови, бряст, топола и някои кленови. В края на месеца и особено в по-топлите райони може да започне цъфтеж и при брезата. Тя е много често срещан вид в природата и още по-често използван за градско залесяване. Брезата е един от основните причинители на алергии сред дървесните представители. Има силни алергизиращи свойства и би трябвало да се засажда по-рядко, особено в близост с жилища, детски градини, училища и обществени сгради.

breza

Клонки с цветове на бреза.

Около 20% от алергично болните страдат от полинози. Ежегодно за определен период от време се променя техния социален живот, намалява работоспособността и успеваемостта в училище т.е. влошава се тяхното качество на живот.
Ето защо за пациентите и техните близки, както и за лекарите-алерголози е важно да имат информация за въздушното поленово замърсяване -видов състав и количества прашец.
Поленът или цветният прашец са клетките, носещи мъжкия генетичен материал при растенията и е основният въздушен замърсител с биологичен произход. Наличието на прашец във въздуха, неговото количество и видова принадлежност зависят от различни фактори:

  1. типът растителност в района;
  2. климатични фактори;
  3. метеорологични фактори;
  4. релеф;
  5. ниво на индустриализация;
  6. социални фактори.
Въз основа на ежедневни наблюдения на цветния прашец от въздуха могат да се направят поленови календари, които показват началото, периода на максимален цъфтеж и края му при по-важните алергизиращи растителни видове.
При достатъчно продължителни и обстойни проучвания и след съответна статистическа обработка на данните е възможно и съставянето на прогнози. При сравнение на резултатите от проучвания на различни райони, може да се определи степента на риск от алергизация на населението, както и да се посочат най-доброто място и време за изолация на всеки болен. Това ще подпомогне работата на лекарите при диагностиката и специфичното лечение на пациентите с поленова алергия.

Подкатегории

Страница 36 от 36