Ежегодно около средата на август настъпва промяна във времето – колкото и да са горещи дните, нощите стават по-прохладни и това носи усещане за наближаващата есен. Освен това зачестяват и дъждовете. Това са метеорологични фактори, които се отразяват благоприятно на развитието на различните плевелни и рудерални видове.
Очаква се да продължи цъфтежа при пелините, лободовите и коноповите.
Както житните треви, така и плевелните видове са много на брой и с много дълъг полинизационен период. За разлика от житните треви поленът на плевелите е по-слабо алергизиращ.
Единственото изключение е поленът на амброзията (Ambrosia sp.). В световен мащаб това е един от най-силно алергизиращите полени. Родът наброява около 40 вида. В България засега е проникнал един от видовете - Ambrosia artemisifolia – Пелинолостна амброзия. Както си личи от името тя има листа наподобяващи тези при пелина. Самите растения като цяло наподобяват на пелин и също образуват големи туфи. Амброзията е много непретенциозна към условията на средата, образува много семена с почти 100% кълняемост. Всяко отделно растение има много съцветия, които образуват голямо количество силно алергизиращи поленови зърна. Има данни, че вдишването само на десетина поленови зърна е достатъчно да предизвика алергична реакция.
|
съцветия на Амброзия |
поленови зърна от Амброзия |
За щастие находищата на този вид в нашата страна все още имат петнист характер. А това спомага да няма равномерен фон с полен от амброзия. Може да се каже, че амброзията е локален дразнител.
За да не се стига до по-сериозни проблеми с този силно алергизиращ вид е необходимо да се познава и да се провежда постоянна и ефикасна борба с него. Тревожна е тенденцията всяка година да се отчитат повече поленови зърна от Амброзия в сравнение с предходната. Тревожна е тенденцията всяка година да се отчитат повече поленови зърна от Амброзия в сравнение с предходната.
Обичайният период на цъфтеж на Амброзията за България е август-септември. И това е най-удобния момент за нейното откриване и унищожаване.
Изготвил: Мариела Христова-Савова, биолог-палинолог