Според прогнозата на метеорологичните служби времето през първата половина на юни ще бъде нестабилно с по-ниски температури, чести и повсеместни дъждове. За щастие на пациентите това ще доведе до по-ниски въздушни поленови концентрации. През периода ще цъфтят малко дървесни и храстови видове разделени в две групи:

  • видове, които са в края на своя цъфтеж и отделят малко поленови зърна - Сем. Борови, маслинка, булчино цвете и други паркови храсти
  • видове, които започват да цъфтят и ще отделят по-големи количества прашец – айлант, липа.  
ailanthus
Айлант  (Ailanthus sp. )  – дърво, което често се използва за озеленяване в градската среда. Цъфти през юни с множество кичести съцветия със силен и сладникав аромат.  Отделя лепкав прашец, който трудно се разпространява във въздуха.

Поленовите зърна на липата са сравнително тежки и лепкави и затова трудно се разпространяват на големи разстояния.

Все пак чувствителните хора трябва да избягват близкия контакт с цъфнали липи, особено в топли и сухи дни и да не берат липов цвят за чай.

lipa lipa_pollen
Липа (Tilia sp. ) - добре познато дърво, също често използвано за озеленяване. Образува голямо количество прашец, който има алергизиращ потенциал.
поленови зърна на липа

Най-важен алергизиращ причинител през първата половина на юни ще бъдат отново представителите на сем. Житни. Част от видовете на семейството вече прецъфтяха в по-ниските части и през този период ще започнат да цъфтят в планините. В ниските части на страната ще цъфтят други видове – Holcus lanatus, Agrostis alba, Agropyron repens. Независимо от различията в морфологията на житните растения, под микроскоп техните поленови зърна са почти еднакви и имат сходно алергизиращо действие т.е. проявяват кръстосана реактивност. По тази причина житният полен е №1 сред причинителите на поленова алергия в България. Само малка част от пациентите имат алергия към отделни видове и съответно кратък период на оплаквания. За повечето хора с алергия към житен полен проблемите продължават от май до септември-октомври. За тях почивката край големи водни басейни с влажен въздух е своеобразно бягство от алергията. Това се дължи на факта, че поленовите зърна са силно хигроскопични и във влажна среда бързо поглъщат влагата, натежават, утаяват се и въздухът става по-чист. Подобно бягство е възможно за кратък период от време. А в останалата част от периода май-октомври? Нека повторим съветите към пациентите с поленова алергия. При възможност:

  • в сухо и топло време да държат прозорците си затворени
  • да проветряват домовете си и да излизат навън непосредствено след дъжд
  • при излизане навън да ползват слънчеви очила
  • след завръщане у дома да сменят дрехите си и да обтриват косите си с влажна кърпа
  • често да измиват лицето, очите и носа си
  • да следят прогнозата за времето и в деня преди дъжд да се стараят да стоят в затворени помещения.

Постоянното окосяване на тревните площи ще поддържа ниски въздушните концентрации на житен полен в населените места. Почистването на пустеещите площи би поддържало ниска поленова концентрация и при плевелните видове, които обикновено цъфтят през юни – коприва, живовлек, киселец и др.

Изготвил: Мариела Христова - Савова, биолог