Диагнозата на алергичния ринит се поставя въз основа на:
- анамнезата на заболяването;
- типичните клинични симптоми;
- използване на специфични диагностични тестове.
За да се постави диагноза, трябва да се проучи:
- Каква е честотата и продължителността на проявата на симптомите;
- Има ли отключващи фактори за заболяването (ако могат да бъдат идентифицирани);
- Има ли връзка с определен сезон или ситуация (напр. поява по време на поленовия сезон, след контакт с животни, сено, прах и др.);
- Има ли семейна предизспозиция (проява на подобни симптоми или на атопични нарушения при предишни поколения).
1
Физически преглед
- УНГ-прегледът е насочен най-вече върху носа, но е препоръчително да се прегледат също и ушите, гърлото, отофаринкса и белите дробове.
- Риноскопия – вкарване в носа на гъвкава фибро-оптична тръба с камера, за да се прегледат назалните пасажи и синусите. Безболезнена, макар и некомфортна, процедура за около 5-10 минути.
2
Кожни тестове
Специфични алергични тестове, за да се установят алергените, които отключват алергични реакции. Принципът им на действие е да вкарат много малко количество алергени в кожата на пациента.
- Тест убождане / пункция / одраскване – убожда се кожата с игла след поставянето на малко количество от 10-20 различни разтвора, съдържащи потенциални алергени. Чрез убождането алергенът получава възможност да проникне в кожата и да предизвика локална реакция. Резултатите от теста могат да бъдат оценени в рамките на половин час: ако по кожата се появи зачервяване с големина 3 мм или повече, тестът на пациента към този конкретен алерген е положителен.
- Интрадермален кожен тест - Интрадермалното тестване се прави чрез инжектиране на малко количество разтвор, съдържащ алерген, под кожата.
- Кожна проба - парче марля, съдържаща разтвор с различни алергени, се залепя на кожата (обикновено на гърба) за специфичен период от време.
Основният риск, който включва тестването на кожата, е възможността да се провокира силна алергична реакция, която може да предизвика сериозни симптоми. В най-лошия случай може да се появи т. нар. анафилактична реакция.
3
Кръвни тестове
Провеждат се в лаборатория, откриват наличието на алерген-специфични антитела (имуноглобулин E), които са произведени от тялото като реакция на конкретен алерген. Взема се проба кръв от болния.
- RAST тест - използва се за откриване на специфични IgE антитела към предполагаеми или известни алегени.Тестът може да покаже, че човекът е алергичен към полен (или полено-подобен) протеин. Важно е да се знае, че е възможно човек да е е носител на алергенни антитела, без да проявява никаква алергична реакция. Такъв е случаят при хора, които са надраснали алергия или такива с много лека алергична реакция;
- ELISA тест – подобен на RAST теста, но използва разтвор с enzyme-linked anti-human IgE антитела. Измерва нивото на имуноглобулин Е в кръвта;
- Total serum IgE – използва се радио-имуно анализ или ензимо-имунен анализ.
4
Други изследвания
- Назалните (провокативни) тестове – използват се вслучаи на съмнения за диагнозата или за диагностициране на професионални алергични ринити. Основно се използват при проучвания, по-рядко в клиничната практика;
- Измерване на медиатори като хистамин, кинин и др., освободени по време на алергична реакция, в назални секрети или в урината;
- Назална цитология и хистология и др.