Алергията е хронично заболяване и повечето терапевтични мерки се ограничават върху облекчаване на симптомите. Единствено хипосенсибилизацията и хомеопатичната терапия имат за цел да въздействат на склонността на пациента към алергични реакции.
Антихистамини – те потискат действието на хистамина, главния медиатор на алергичната реакция, и така ограничават неприятните симптоми. Действието им обаче не се отнася за други медииращи алергията субстанции. Тези лекарства имат недостатъка, че предизвикват умора и намаляват способността за реакции, например при шофиране в уличния трафик. Разработени са по-нови медикаменти от същия вид, които би трябвало да проявяват този недостатък в по-малка степен.
Кромоглициновата киселина – като носни или очни капки. Действа стабилизиращо за обвивката на мастоцитите, в чиято вътрешност е складиран хистаминът. Така се предотвратява напускането на хистамина извън мастоцитите и не се проявяват симптомите на сенната хрема. Кромоглициновата киселина много трудно се поема от тъканите и е ефективна едва след продължително приложение. Ето защо е подходяща само за профилактика, но не и за лечение на вече настъпило алергично състояние.
Кортизон - предизвиква общо потискане на имунната система, както и на нормалните защитни механизми. Усъвършенстването на кортизоновите препарати и локалното им приложение би могло да ограничи действието предимно върху заболелите органи. Въпреки това не се препоръчват за дългосрочна употреба поради широката палитра от тежки странични ефекти върху организма и на мястото на прилагане.
Хипосенсибилизация – при този метод чувствителността на организма се понижава чрез регулярното вътрекожно инжектиране на отговорния алерген в постепенно нарастващи количества за продължителен период от време. Приложението на лечението се ограничава от това, че алергичната хрема често пъти се причинява не от един или малко, а от множество различни алергени. За да е успешна терапията, трябва да се провежда по правило поне три години. Методът изисква голяма издръжливост от пациента, в някои случаи се прекратява преждевременно поради непоносимост.
Тъй като консервативното лечение е натоварено със значителни странични ефекти, много пациенти търсят щадяща действаща алтернатива. На преден план излиза хомеопатията, която като регулираща терапия стимулира собствените оздравителни сили на организма и така възстановява равновесието му. Хомеопатията се е доказала не само като ефективен и без странични ефекти лечебен метод, но е много ценена и заради добрата си поносимост.